СИМОНА РУСЕВА
БЕРЛИН - Руският президент Владимир Путин търси свой път за излизане от изолацията и усилено залага на телефонната дипломация. Според официалния сайт на Кремъл от началото на тази година държавният глава е провел 120 телефонни разговора със световни политици. За цялата минала година те са били 59, съобщава в. „Ди Велт“.
Най-много Путин се е свързвал с германската канцлерка Ангела Меркел – 33 телефонни разговора. При 21 от тях те са били водени само между двамата, при останалите 12 е ставало дума за „конференции“ – участвали са и други правителствени и държавни ръководители.
Идната седмица Путин за пръв път ще се срещне в Минск с украинския президент Петро Порошенко, припомня изданието. То окачествява срещата като забележителна на фона на конфликта в Украйна. Към това трябвало да се прибави и фактът, че около стопанина на Кремъл ставало все по-самотно. След избухването на украинската криза западните лидери отбягвали да ходят до Москва, а поканите към Путин за държавни посещения били крайно ограничени.
„Макар отношенията Меркел–Путин да са значително охладнели, думата на канцлерката все още има най-голяма тежест в Кремъл“, пише „Ди Велт“. Канцлерката не се уморявала да убеждава Путин да промени позицията си спрямо Украйна. Само през юни т. г. били проведени 9 телефонни разговора. Освен Меркел и Путин, в някои от тях се включили френският президент Франсоа Оланд и украинският държавен глава Петро Порошенко.
Тогава имаше примирие, освободени бяха пленените в Източна Украйна наблюдатели на ОССЕ, Порошенко представи мирен план. През юли обаче военните действия бяха подновени с нова сила.
Докато броят на разговорите е ясен, интерпретациите на съдържанието им са коренно различни. В последните два телефонни разговора от 6-ти и 16-ти август между Меркел и Путин канцлерката е призовала руския президент да сложи край на изпращането на въоръжения и военен персонал в Източна Украйна. Така поне съобщи правителственият говорител в Берлин, припомня „Ди Велт“.
В официалните съобщения на Кремъл обаче нямаше нищо такова. Според тях на 6-ти август Путин информирал канцлерката за руската инициатива в Украйна да се изпрати хуманитарен конвой. На 16-ти август руският президент е подчертал, че отговорност за събитията в Източна Украйна носи правителството в Киев.
Вторият поред партньор по телефонни разговори с Путин през последните седмици е бил френският президент Франсоа Оланд. От 15 разговора между Париж и Москва само 6 са били двустранни. При останалите 9 Оланд е участвал в телефонни конференции.
Разговорите между US президента Барак Обама и Владимир Путин обаче са били само двустранни – общо 10 за т. г. Най-често – 4 пъти, двамата са разговаряли през март във връзка с анексирането на Крим и налагането на първите санкции спрямо Русия.
След Обама се подреждат президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев (9 разговора) и беларуският държавен глава Александър Лукашенко (7 разговора). Основно Путин е разговарял с двамата през този месец по повод доставки на храни, след като Москва забрани този внос от ЕС и Запада.
Най-често Путин е вдигал слушалката през март по повод анексирането на Крим – общо 25 разговора. През април настъпва малка пауза – 8 телефонни разговора. 24 такива са проведени през юли, когато над Украйна беше свален малайзийският боинг.
Най-трудният ден за Путин явно е бил 20 юли. Тогава само за една вечер той е звънил 4 пъти зад граница – на Меркел, на британския премиер Дейвид Камерън, на холандския правителствен ръководител Марк Рюте и на австралийския премиер Тони Абът.
На 23 юли следват други 4 разговора – толкова, колкото за миналата година Путин е провеждал за цял месец.
На официалния сайт на Кремъл обикновено се посочва, че разговорът е бил проведен по инициатива на САЩ или на германската страна.
„Та нали трябва да се подчертае, колко важен е Путин – не той се обажда, на НЕГО му звънят“, иронизира „Ди Велт“. Ако все пак Путин е звънил, тогава на сайта пише „състоя се телефонен разговор...”
"Официалните телефонни разговори са част от стратегията на Кремъл как да се представи пред обществеността – в Русия, но и извън нейните предели", заключава “Ди Велт”.