Шейсет и три годишният гинеколог Дени Муквеге научи за присъдената му днес Нобелова награда за мир, докато оперираше в болницата си в Панзи - в източната част на Конго, съобщи Франс прес.

"Внезапно влязоха хора и ми съобщиха новината", доверява той пред кореспондента на норвежкия вестник VG, цитиран от агенцията.

"Номинират го за шести път. Той обаче беше убеден, че няма да получи наградата. Беше страшно щастлив, защото тя означава, че усилията и трудът му са признати от международната общност", каза пред АФП неговата шведска колежка Елинор Еделрот. 

Муквеге е лауреат на европейската награда за свободомислие "Сахаров" през 2014 година. Петнайсет години по-рано той създава в Панзи клиника за репаративна хирургия за жени жертви на изнасилвания. Селището се намира близо до Букаву, столица на източната провинция Южно Киву, до границата с Руанда и Бурунди.
 
В последните години районът отново потъна в размирици след войната от 1998 г. до 2003 г. и е сцена на схватки между войски от осем държави и въоръжени банди, които подлагат цивилното население на зверства и безчинства, припомня в. "Монд".

Изнасилванията са метод на война, който оставя след себе си хиляди "живи трупове" на жени със съсипана психика в най-голямата страна на френскоговореща Африка, отбелязва изданието.

То се позовава на думите на Муквеге, който нарича това "война върху труповете на жени". Трагедията продължава и до ден днешен в територията, засегната от нарастване на сексуалното насилие от 2017 година насам според лекаря, пише "Монд".

 
На повече от  2000 километра от Букаву, в столицата Киншаса, съобщението за Нобеловата награда, присъдена за първи път на конгоанец, предизвиква радост, гордост и надежда. Страната, управлявана от 2001 година от Жозеф Кабила, чийто последен мандат изтече преди две години, трябва да гласува в избори на 23 декември насред политическа криза.
 
През последните години Муквеге се изказа за "преход без Кабила" и се присъедини към интелектуалците и опозиционерите, които предупреждават да не се допуска евентуален трети мандат на сегашния президент. Муквеге обаче се въздържа да подкрепи някого от кандидатите или сам да се кандидатира.
"Поздравяваме го за за това отличие, което е чест и това е гордост за правителството, още повече, че той работи за обществена болница", казва пред "Монд" в Киншаса конгоанският министър на комуникацията Ламбер Менде. "Той е наш сънародник, с когото може да не сме били съгласни, и който би могъл да бъде манипулиран политически, но тук не става дума за политика, а за неговата забележителна работа в помощ на конгоанските жени, жертви на сексуално насилие,  които той спасява със смелост и решителност".
"Сега мога да го кажа: гордея се, че съм конгоанец", написа в Туитър Феликс Чисекеди, вероятният единен кандидат на опозицията в предстоящите президентски избори.
"Монд" посочва, че високото международно признание за Муквеге може да бъде използвано от опозицията, която е разединена и за момента няма единен кандидат за президент. 
 
Лекарят от почти 20 години прави по 10-12 операции на ден, за да помогне на жени, осакатени при изнасилване или при ритуално обрязване. Понякога го прави и с риск на живота си. През октомври 2012 по чудо оцелява в покушение на въоръжени нападатели върху живота му. Един от подчинените му отвлича вниманието им и загива от изстрелите им, докато лекарят успява да се спаси под дъжд от куршуми с колата си.
 
Бяга в Европа, но се задържа там за малко - не може да изостави пациентките си. Да се заеме с възстановяващата хирургия го кара случай на жена насилена със садистична жестокост.
 
"Тя ми разказа, че са я изнасилили шестима войници и че един от тях накрая стрелял във вагината й. Как е възможна такава жестокост? Защо е тази упоритост да се осакатява? Погрижих се за тази жена, казвайки си, че тя сигурно се е натъкнала на луд", казва Муквеге, цитиран от "Монд".

Но след нея има същия случай. После - още един и още един. С течение на времето случаите на изнасилвания и на осакатявания, извършвани от всички въоръжени групи, се умножават до десетки, стотици, хиляди. Явлението става епидемично в източно Конго.

"И се озовах в положение, пред което още никой лекар не беше се изправял и в което учебниците не можеха да помогнат", казва Муквеге.

Той алармира неправителствени организации, Белия дом, Съвета на Европа, правителства, изказва се от трибуната на ООН, привежда числа, снимки, свидетелства. Не следва обаче нищо решаващо освен няколко дарения в помощ на неговата болница. Гинекологът обаче не се предава. Не спира да работи над техниките си, да търси нови хирургически решения, да обучава сътрудниците си.