В най-големия манастир на Балканския полуостров - Рилския, монасите са едва осем. Това заяви в интервю по БНР архимандрит Макарий.

Българската православна църква чества утре празника на Св. Йоан (Иван) Рилски Чудотворец - един от най-почитаните български светци, и към светата обител се насочват поклонници и туристи. 

"Винаги съм смятал, че най-голямата липса на нашето съвременно общество, от което произхожда и това непознание на вярата, е липсата на духовниците, на свещениците сред народа. В най-големия манастир на Балканския полуостров братството ни е от 8 души. Монашеството е изключително малко, но и свещенството също е крайно недостатъчно. В неделния ден минаха няколко хиляди души - аз нямам физическата възможност на тези хора да им обърна внимание, колкото и да съм благоразположен, колкото и да знам, че те имат нужда от едно или друго", казва отец Макарий.

"Да станеш служител на Бога е трудно и времеемко. В общение с Бога не се влиза за ден-два", казва отец Макарий и добавя: "Ако не съградиш къщата още от основите, е много трудно тази вяра да изкласи по такъв начин, че този млад човек в един момент да каже: "Аз искам да се посветя на Бога".

 
Рилският манастир е основан именно от най-големия български светец Иван Рилски (876 – 946 г.). През X век, по времето на цар Петър (927-968), възниква и манастирът, който се е намирал първоначално няколко километра по-нагоре в планината. Подслонявал е само отшелника, а по-късно и неговите ученици.
 
По времето на местният феодал Стефан Драголов (Хрельо), Рилският манастир започва да се гради на сегашното му място. Около 1335 г. е вдигната и най-старата постройка в двора на манастира – Хрельовата кула, както и жилищни сгради около нея.