На 86-годишна възраст след дълго боледуване почина венецуелският политик, бивш партизанин и журналист Теодоро Петков. Това съобщи основаният от него вестник "Тал куал", цитиран от Асошиейтед прес.
Пълното му име е Теодоро Петкоф Малек. Роден е на 3 януари 1932 г. в Маракайбо, петролната столица на Венецуела.
Баща му Петко Петков е от Пазарджик и напуска родината след Септемврийското въстание през 1923 г. , Майка му е полската еврейка Ида Малец, чиято фамилия в Америка се превръща в Малек.
Теодоро Петкоф започва да се занимава с политика още като студент. Присъединява се към комунистическата партия и се включва през '50-те години във въоръжената съпротива срещу диктатора Маркос Перес Хименес.
Заради Петкоф хунтата през 1957 г. създава прецедент. Тогава в сражение е убит по-малкият му брат Мирко. Режимът на Маркос Перес Хименес обявява 24-часово прекратяване на огъня, за да може Теодоро да се появи в града за погребението на брат си.
Прекарва три години в затвора, откъдето бяга два пъти. Първия път се измъква през тунел и се слива с участници в карнавал по улиците на Каракас. Втория път повръща кръв, която е погълнал предварително, за да симулира болест, изпратен е в болницата към затвора и успява да се спусне по въже от прозорец на седмия етаж на сградата.
Петков продължава с въоръжената бунтовническа дейност срещу подкрепяното от САЩ демократично правителство, дошло на власт след падането на Перес Хименес през 1958 година. Бунтовниците ограбват банки, отвличат бизнесмени и влизат в стълкновения с войници.
Започва да се занимава с журналистика в средата на '60-те, когато пише за вестника на комунистическата партия в Каракас, но с времето се разочарова от съветския модел, който смята за авторитарен.
Дамгосан в България
През 1969 г. Петкоф открито се опълчва на СССР след смазването на Пражката пролет с танкове от Варшавския договор.
По тази причина е дамгосан в България, където преди това е идвал редовно и е бил посрещан като герой. На няколко пъти властите в София отказват да го допуснат в страната. През 80-те г. той идва няколко пъти тихомълком у нас, но отсяда при роднини в Пазарджик.
До края на живота си венецуелският опозиционер бе обиден на България за дамгосването му. На няколко пъти той заявяваше, че ще дойде в родината на баща си, само ако властите го поканят.
През 2009 г. Полша покани Теодоро Петкоф за тържествата по повод 70 г. от избухването на Втората световна война. Политикът бе възхитен, че във Варшава знаят за полско-еврейското му потекло, макар там той да няма никакви роднини. Всички близки на майка му са унищожени в нацисткия концлагер "Аушвиц".
Сбогом на оръжията
Бунтовническото движение се разпада през 70-те, когато тогавашният президент Рафаел Калдера предлага амнистия на последните останали бунтовници.
Петкоф създава политическо движение с други бивши бунтовници и е избран в сената. Два пъти се кандидатира за президент през '80-те, но е победен от съперниците си. Влиза в правителството в края на 90-те по време на икономическа криза като министър, отговарящ за планирането. Получава похвали от Уолстрийт заради приватизирането на държавни компании, орязването на субсидии и постепенното намаляване на ролята на държавата в икономиката.
Кандидатира се за трети път за президент през 2006 г. срещу Уго Чавес, който в крайна сметка печели шестгодишен мандат начело на Венецуела.
