Монополът на държавен оператор в Унгария върху системата за мобилни плащания е незаконен.
Това се казва в огласено вчера решение на Съда на ЕС (СЕС) по дело C-171/17 Комисия/Унгария.
От 1 юли 2014 г. компанията Nemzeti Mobilfizetési Zrt. („Немзети мобилфизетеши“), контролирана изцяло от унгарската държава, обслужва националната система за мобилни плащания. Използването на тази система е задължително при плащане чрез мобилно устройство за паркиране, за използване на магистрали, билети за градския транспорт, както и за други услуги, предлагани от държавата.
Доставчиците на тези услуги осигуряват достъп на клиентите чрез националната система за мобилни плащания. Тя позволява таксуване чрез безжична система за електронна търговия, телекомуникационно, електронно или друго компютърно оборудване.
Комисията даде Унгария на Съда на ЕС, тъй като смята, че въведената от нея система за мобилни плащания представлява незаконен държавен монопол и по този начин нарушава разпоредбите на Директивата за услугите от 2006 г. и не изпълнява ангажиментите си на държава членка на ЕС.
Унгария твърди, че предоставя услуги от общ икономически интерес (УОИИ), по отношение на които прилагането на Директивата е предмет на ограничение.
(УОИИ са услуги, извършвани в замяна на заплащане, като пощенски услуги. За тези услуги важат правилата на европейския вътрешен пазар и правилата за конкуренция. Въпреки това може да има дерогации от тези правила, ако трябва да бъде защитен достъпът на гражданите до основни услуги – б.р.)
Съдът на ЕС е установил, че Директивата важи за националните мерки, създали въпросния държавен монопол. От това действие са изключени смо УОИИ, запазени за обществени или частни компании, или монополи, съществували в момента на влизането на Директивата в сила.
Въпреки това Съдът смята, че Комисията не е успяла да докаже, че услугите, управлявани от националните мерки, не представляват УОИИ. И в този смисъл Съдът припомня, че фактът, че в миналото тези услуги са били осигурявани от частни оператори, сам по себе си не поставя под съмнение законосъобразността на класифизцирането им от Унгария като УОИИ. Следователно, специфичните правила за този вид услуги, изложени в Директивата, се отнасят за въпросните услуги.
По-нататък Съдът отбелязва, че националната система за мобилни плащания представлява „изискване“ по смисъла на Директивата, тъй като запазва за държавен монопол достъпа до дейността по предоставянето на съответните услуги. Такова „изискване“ трябва да бъде съвместимо с поставените в Директивата кумулативни условия за липса на дискриминация, необходимост и пропорционалност.
Съдът намира, че унгарската система за мобилни плащания не удовлетворява условието за пропорционалност. Унгария на практика сама признава, че е имало по-малко обвързващи мерки върху свободата на установяване, отколкото оспорваните мерки за постигане на целта на страна членка на ЕС. Става дума специално за защитата на интересите на клиентите чрез подобряване на функционирането на пазара за мобилни плащания. В този смисъл Съдът заявява, че една система от отстъпки, основана върху конкурентен процес, би могла например да представлява по-малко ограничителна мярка.
При тези обстоятелства и в светлината на това, че Унгария не е успяла да докаже, че прилагането на гореспоменатите условия вероятно ще попречи ва постигането на целите на оспорваните мерки, Съдът намира, че тези мерки са несъвместими с положенията на Директивата, отнасящи се до свободата на установяване.
Най-накрая Съдът намира, че оспорваните мерки представляват непропорционално ограничение върху свободата на осигуряването на услуги.
В случай, че Съдът на ЕС е намерил, че една страна членка не испърнява задълженията си, същата държава трябва да изпълни незабавно решението. Ако Еврокомисията сметне, че страната членка не е изпълнила съдебното решение, тя може да предприеме по-нататъшни действия и да иска налагане на глоби.
