Джо Байдън е известен със самоиронията си. Демократът и вицепрезидент при Барак Обама по време на зимната среща на кметовете във Вашингтон изрече:
“Затънал съм в трудности.”
Във в. “Ню Йорк таймс” прочел, че най-големият му проблем като кандидат за президент бил, че обичал републиканците. И някои критици го обвиняват, че симпатизира на консерваторите.
Прекръствайки се, от трибуната Байдън посочи:
“Господи, прости ми, съгреших.” Това разсмя залата.
В предизборна битка талантът да се надсмиваш над себе си може много да помогне. Байдън все още пази мълчание, но турнето му по представяне на книгата му е като магнит за публиката. Екипът му от месеци набира дарения и обучава персонал. Много говори в полза на президентска кандидатура.
Два пъти се е борил за президент, два пъти се е провалял. Ако обаче през 2016 г. беше опитал трети път, най-вероятно днес светът щеше да е друг.
През 1988 г. Байдън нямаше опит, за да се наложи на вътрешнопартийните избори. През 2008 г. избледня пред светлия образ на Обама. Часът му настъпи едва през 2016 г., но тогава се поколеба и даде предимство на Хилъри Клинтън. Пропусна шанса, а демократите загубиха изборите.
“Какво би било, ако...?”
Този въпрос не престава да вълнува Байдън. Мъчителните въпроси са дали нямаше да ги има дебатите около въпроса зависим ли е президентът на САЩ от Русия, потресаващите картини с деца на мигранти в кафези, моралният банкрут и загубата на авторитета на САЩ на световната политическа сцена.
Започна третата година от президентството на Тръмп. Опозицията спечели изборите за Конгрес, американската политика следва логиката на блоковата конфронтация. Лагерите са възправени един срещу друг като вражески сили – републиканци и демократи. В истинския смисъл на думата нищо не върви. В продължение на пет седмици администрацията във Вашингтон и страната бяха парализирани. Ако Тръмп и Конгресът не се споразумеят по бюджета, през февруари се задава нов блокаж.
Байдън не може да промени сучилото се, но може би това, което се задава. Във Вашингтон очакват той скоро да обяви кандидатурата си като кандидат на демократите за президент.
Според социологически допитвания Байдън е с добри шансове да спечели предварителните избори, както и да срази Тръмп. Ако спечели надпреварата, ще е на 78 години. Нито един друг президент не е встъпвал в длъжност на такава възраст. С името Байдън обаче се обвързва надеждата за възвръщане към рационалността и благопричието. Търси се едно ново начало.
“Всеки кандидат се оценява според миналото му. Решаващото обаче е как си представяш бъдещето”, казва Мери Ан Марш, предизборен стратег на демократите.
Има много кандидати за Белия дом, скоро ще са дузина. От гледна точка на демократите положението е сложно, според Байдън също. Според проучване на “Ханделсблат” сред обкръжението му става ясно, че той не се ръководи от жажда за власт. Без излишен патос може да се каже, че за Байдън това е дълг. Преди почти четири години на 46-годишна възраст почина най-големият му син Джозеф, наричан Бо. В книгата си “Promise me, Dad” Байдън описва разговори между него и тежко болния му син.
“Веднъж каза, че е мой дълг да участвам в надпреварата за президент. Дълг бе дума, която Бо Байдън не употребяваше лекомислено.”
Бо почина на 30 май 2015 г. от тумор на мозъка. Скръбта отне силите на вицепрезидента да се кандидатира за президент. Днес е друго. Байдън се чувства достатъчно силен, за да направи това, което Бо е очаквал от него.
Обвиняват Байдън във връзка с републиканци, но точно от техните среди има критика срещу радикализирането по времето на Тръмп и това може да се окаже предимство за Байдън. Точно тези републиканци, които никога не са имали смелост публично да се противопоставят на Тръмп, по време на лични разговори с Байдън са го окуражавали да предизвика Тръмп. Поне така е разказвал Байдън пред свои доверени лица.
Неговите поддръжници се надяват, че може да възвърне онези демократи, обърнали се към Тръмп – белите наемници на труда. Байдън е майстор и на скромните дебати. Разграничавайки се от Обама, веднъж той заяви:
“Барак би искал по-скоро да говори пред един милион души, отколкото пред 30. Но аз вярвам, че мога и двете.”
Въпреки дългогодишната му кариера, той остана здраво стъпил на земята.
Към това трябва да се прибави и голямото уважение към житейската му съдба. Смъртта на сина му Бо не беше първия удар на съдбата. През 1972 г. , шест седмици след избирането му за пръв път като сенатор, при автомобилна катастрофа загиват съпругата и едва едногодишната им дъщеричка.
Джо Байдън е изстрадал неописуемото и въпреки това мнозина са го запомнили с усмивката му, която излъчва оптимизъм.
Обама възнамерява да избегне грешката от предишната предизборна битка, когато твърдото ядро на демократите прекалено рано застана зад Хилъри Клинтън и не съзря слабите й страни. Тогава Байдън, известен с тясното си приятелство с Обама, се почувства пренебрегнат. Той не забрави, че през 2015 г. Обама му даде да разбере, че би било добре да се откаже от канидатурата си за президент, за да не застраши единството на партията.
Байдън все още не е обявил кандидатурата си. Ако това стане, той ще се стреми само към един президентски мандат, както е споделил пред приятели.
Но при една непредвидима и необичайна предизборна битка с много конкуренти всичко е възможно, смятат стратези. Допуска се също, че поради руската афера Доналд Тръмп няма да се кандидатира за втори президентски мандат.
Препечатваме публикацията в германския в. “Ханделсблат” със съкращения. Подзаглавието и преводът са на Клуб Z.
