Според Европейския съд по правата на човека има неопровержими доказателства, че години наред Литва е приютила американски затвор за заподозрени в тероризъм. Но вместо да поеме отговорност и да разследва обвинението, правителството се прави на глухо. Това пише Рудолф Херман за в. “Нойе Цюрхер Цайтунг”, кореспондент на швейцарския всекидневник в литовската столица Вилнюс.

Мразовитата утрин е превърнала оголелите храсти в малки произведения на изкуството. Гората от двете страни на шосето отдалечава литовската столица, която току що си напуснал.

След 45 минути път автобусът достига до селището Антавилиаи. Погледа привличат прекрасни къщи – знак за икономически възход. През лятото ви очаква езеро, където можете да плувате на воля. Непринудено мислиш за прекрасна местност в близост до големия град, но потънала в зеленина. Мястото обаче пази мрачна тайна.

Мистериозна строителна дейност

Беше в началото на века, когато собственика си смени конюшня с прилежаща към нея поляна, намираща се в южния край на селото. Започна усърдна строителна дейност. Съседите нямаха и представа какво се случва. Недоумяваха защо охранителите говорят английски, а наоколо обикалят автомобили с тъмни стъкла.

Петнадесет години по-късно вярват, че са разкрили тайната, дори да са налице само индикации, не и преки доказателства. Точно на това място до 2006 г. се е намирал “Site Violet”, таен завор на ЦРУ за военнопрестъпници и терористи.

През 2009 г. започнаха да се разпространяват спекулации за съществуването на подобни тайни затвори не само в Литва, а също в Румъния и Полша. През май миналата година Европейският съд по правата на човека стигна до извода, че има достатъчно насочващи обстоятелства – официалните власти в Литва и Румъния поне са знаели за съществуването на подобни места за лишаване от свобода. Най-вероятно съзнателно не са се противопоставили  на нечовешките условия и жестоките разпити.

Съдът, сезиран от адвокати на затворници, разпореди Литва и Румъния да заплатят обезщетения в размер на 100 000 евро на човек, както и да поемат съдебните разноски. Подобна присъда срещу Полша имаше през 2014 г.

Куриозен обрат

При куриозно развитие на нещата първоначално Литва прие присъдата, но само дни по-късно настъпи обрат. В свое становеще правителството оповести, че при извършено собствено разследване не са констатирани, нито са доказани факти и обсотятелства, каквито излага съдът в Страсбург. Предвиждало се въпросната сграда да се използва като подпомагащ разузнавателен център. Не били верни и твърденията на Съда по правата на човека, че затворници са били докарвани със самолети. С тях всъщност са били доставяни съоръжения за въпросния център.

Твърденията и аргументацията на литовското правителство не минаха в Страсбург. През октомври 2018 г. те, както  и тези на Румъния, бяха отхвърлени.

Литва по-скоро си е навредила, отколкокто да излезе чиста от аферата, е мнението на Кеститис Гирниус, професор по политология в университета във Вилнюс. Според него вместо да защитава позицията на предишно правителство, за настоящото държавно управление би било по-добре да се дистанцира, от самото начало да приеме присъдата и да осъществи  изисканите от съда мерки. Още повече, че първата присъда не е дала сериозен повод за обжалване.

При това не е ясно кой и по кое време в Литва е знаел какво е било планирано да се строи в Антавилиаи или вече процесът е бил в ход. От средата на 2004 г. президент е Валдас Адамкус – литовец, който до 1997 г. е живял в САЩ. Че е клекнал пред искане на американска тайна служба, е само подозрение.

“Адамкус непрестанно твърдеше, че е нямал никаква информация по въпроса. Някои наблюдатели изразяват съмнения, но аз мисля, че той е искрен”, казва Гирниус.

Политологът Гирниус допуска, че като партньор на ЦРУ литовската служба по сигурност SSD е действала сама. Причината би могла да е политическа. В случай на нужда за действително неосведоменото държавно ръководство би било по-просто публично да отхвъли подозрение. Или пък спецслужбата SSD е възнамерявала да запази акцията в тайна от всички останали актьори и така сама да поеме значителните материални обезщетения.

Пропуснат шанс

От гледна точка на тогавашните си международни позиции от значение при случая с Литва, Румъния и Полша е времето на подготовката за тайни затвори. Навремето тези три държави принадлежаха към социалистическия източен блок, Литва дори като част от Съветския съюз. Те усърдно се стремяха да се включат в западната общност.

През 1999 г. разширяването на НАТО на изток започна с Чехия, Унгария и Полша. Литва и Румъния бяха приети в алианса едва през 2004 г. Във Варшава, Букурещ и Вилнюс бе налице неудържим стремеж в пакта да ги приемат като надеждни нови съюзници. От гледна точка на сигурността те гледаха на САЩ като на по-важен партньор отколкото западноевропейските държави. По това време да отхвърлиш искане на ЦРУ, беше горещ картоф.

Сама по себе си тази историческа ретроспектива не е извинение по волята на ЦРУ да погазваш човешки права на собствената си територия, дори да се превръщаш в съмишленик. Тогавашната политическа дилема би позволила на днешното управление да се дистанцира от събитията. Литва да се представи като страна, която безусловно респектира човешките права и така да поеме отговорност чрез собствено разследване.

Според Гирниус този щанс е пропуснат. Политологът е на мнение, че така Вилнюс подкопава собствената си амбиция да води морална външна политика и при трудните си отношения с Русия се превръща в опасен плацдарм за нападение.

С удоволствие и оправдано Вилнюс сочи с пръст властовата политика на Москва, казва Гирниус. Но ако искаш да си достоверен, трябва да следваш моралните насоки, спазването на които изискваш от други. Непостоянството бързо се превръща в бумеранг.

Кой какво е знаел?

Не е намерил верен отговор въпросът кой и кога в Литва е узнал за затвора на ЦРУ, заявява юристка от литовската неправителствена организация по човешки права – Human Rights Monitoring Institute. Разследване на литовския парламент доказа, че ръководителите на тайните служби са знаели за вида на операцията, но не непременно и политическото ръководство на страната.

Неправителствената организация по съблюдаване на човешките права подлага на критика факта, че през 2009 г. литовската Главна прокуратура не е провела обхватно разследване. Така например изобщо не е било обърнато внимание на вършените мъчения.

Година по-късно следствието е приключено поради липса на доказателства. През 2014 г. разследването се подновява, след като Сенатът на САЩ разсекрети досие. Така стана ясно, че операция «Site Violet» има пряка връзка с територията на Литва.

Много индикации, но малко доказателства

Европейският съд по правата на човека изрази становище по много случаи с жалби срещу европейски държави относно нарушаване на човешки права. Има пряка връзка с пребиваване в нелегални затвори на заподозрени в тероризъм лица без право на контакти с външния свят.

Според прессъобщение на съда от октомври 2018 г. от 2012 г. в съда са постъпили жалби срещу Македония, Полша, Италия, Литва и Румъния. При случая с Италия става дума за отвличане, в останалите и за наличие на тайни затвори, както и за извършени мъчения по време на разпити.

В присъди, оповестени в края на май 2018 г., е установено грубо нарушаване на Конвенцията по човешки права. Според съда затворите са били на подчинение на ЦРУ. Магистратите обвиниха Литва и Румъния в съглашателство и в толериране на практики на собствената им територия, които противоречат на Конвенцията по човешки права.

Дълго се спекулираше относно “black sites” (тайни затвори), които от 2003 г. ЦРУ разкрива по време на битката срещу терора в редица държави в цял свят. Конкретна информация се появи едва през 2014 г. – обобщение на доклад на Сената на САЩ с имена на 119 затворници. Самият доклад от 6000 страници остана в тайна.

Парламентарно разследване в Литва още през 2009 г. устновява, че на територията на столицата Вилнюс са били подготвени два проекта (Project 1 и Project 2) за изграждане на тайни затвори. Според информация на сдружения за защита на човешки права един от тях - Project 2, е бил осъществен между февруари 2005 и март 2006 г. Официалните власти признават съществуването на обекта, но той служел за разузнавателни цели. През 2010 г. прокуратурата оповести, че не са били констатирани престъпни дейности.

Съобразно присъдата, произнесена от Съда по правата на човека в Страсбург, е необходимо отговорните лица да бъдат подведени под отговорност, настояват от литовската неправителствена организация  Human Rights Monitoring Institute. Най-важната цел е да се предотврати повтарянето на подобен случай.

Според литовските защитници на човешки права в обществото цари безучастност. Едни отказват да погледнат истината в очите, други правят опит колкото се може по-бързо всичко да потъне в забрава.