Лицата, разкриващи придобита в работна среда информация, свързана с нелегални или нанасящи вреда дейности, ще бъдат по-добре защитени.

Това гласят нови правила на ЕС, приети от Европарламента на пленарна сесия в Страсбург. Те бяха одобрени с 591 гласа „за“ срещу 29 „против“ и 33 „въздържал се“.

Правилата, които вече бяха договорени с министрите на ЕС, установяват нови европейски стандарти за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения на законодателството на Съюза в голям брой области, включително обществени поръчки, финансови услуги, пране на пари, защита на продуктите и транспорта, ядрена безопасност, обществено здраве, защита на потребителите и на данните.

За да се гарантира, че изобличителите (whistleblowers) са в безопасност и разкритията им ще останат поверителни, новите правила ще позволяват вътрешно разкриване на информация до съответното юридическо лице или директно до компетентните национални органи, както и до съответните институции, органи, бюра или агенции на ЕС.

В случай, че не са предприети съответните действия в отговор на подадения първоначален сигнал, или изобличителят вярва, че има непосредствена опасност за обществения интерес или опасност от репресивни мерки, той ще продължи да бъде защитен, ако реши да разкрие информацията публично.

Законодателството изрично забранява репресии и предвижда защитни мерки срещу уволнение, понижаване в длъжност и сплашване или други форми на ответни действия с цел отмъщение. Тези, които помагат на изобличителя като посредници, негови колеги или роднини, също ще бъдат защитени.

Страните от ЕС трябва да гарантират, че лицата, подаващи сигнал, имат достъп до ясна и независима информация, безплатен съвет относно наличните процедури и средства за обжалване, както и правна помощ по време на съдебното производство. В процеса на производството изобличителите могат да получават финансова и психологическа помощ.

Законодателството трябва да бъде одобрено от министрите на ЕС. След това страните членки имат на разположение две години, за да се съобразят с правилата.

От ЕП припомниха за скорошните скандали от типа на „Люкслийкс“ и Досиетата „Панама“. Според евродепутатите те са доказали колко са важни сигналите за разкриване и предотвратяване на нарушения на законодателството на ЕС, които са в ущърб на общественото благосъстояние.

„Люкслийкс“ разкри споразумения на фискалната администрация в Люксембург с над 300 многонационални компании, спестили стотици милиарди евро от данъци. Това е ставало, когато премиер на страната е бил сегашният председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер.

Досиетата „Панама“ пък уличиха редица политии, че държат пари в офшорни сметки.