Марго Вьолк описва храненето като руска рулетка - всяка хапка можела да бъде последна. По време на Втората световна война тя била една от 15-те жени, които работели във Волфсшанце (Вълчата бърлога) - най -големият щаб на Вермахта в Източна Прусия. Марго и колежките ѝ имали тежката и опасна задача да опитват ястията на фюрера дали не са отровени, пише "Дейли меил". След всяко следващо вегетарианско ястие те избухвали в сълзи, радвайки се че са още живи.

96-годишната вдовица проговаря след дълги години мълчание пред немската телевизия RBB. Tя споделя, че е единствената оцеляла от онези ужасни времена. Колежките ѝ били убити от Червената армия през 1945 г.

"Храната беше винаги вегетарианска, даваха ни ориз, спагети, чушки, грах и карфиол", разказва тя пред немската телевизия. Марго Вьолк е дъщеря на служител в немските железници. Имала приятели евреи в детските си години и определя детството си като щастливо, докато нацистите не идват на власт през 1933 година. След като през 1941 година съпругът ѝ Карл отива в армията, а апартаментът ѝ е бомбардиран, тя решава да потърси убежище в град Парч, Източна Прусия. Парч се намира на територията на днешна Полша. Близо до града се намирала и Вълчата бърлога. 

Марго Вьолк е принудена да стане дегустатор от кмета на Парч, който бил нацист. Всеки ден военни от SS взимали нея и още 14 момичетата с автобус и ги закарвали до мястото където дегустирали храната на Хитлер. Страховете на фюрера, че ще бъде убит не са били безпочвени. На 20 юли 1944 година група офицери от германската армия взривяват бомба именно във Вълчата бърлога. Целта им била покушение срещу Хитлер. Близо 5000 германци са били екзекутирани от нацистите, заради подозрения в опит за убийство.

96-годишната вдовица Марго Вьолк още си спомня ужасът от Втората световна война.

Дегустаторката успява да избяга от нацисткия ад през 1944 година, когато Червената армия вече настъпва. Помогнал и офицер от SS, който бил добре настроен към нея. Тя се качва на влак и пристига в разрушения Берлин. Ужасът не свършва до там. Тя и други момичета са хванати от руски офицери и изнасилвани в продължение на седмици.

Марго Вьолк получава помощ от британски войник на име Норман. Той и помага да се възстанови от ужаса, който е преживяла. Норман се връща във Великобритания след войната и предлага на Марго да живее при него. Тя отказва и остава в Германия, за да разбере дали съпругът ѝ е жив. Карл се появява през 1946 пред дома ѝ, след дълго пленничество в съветски лагер. В началото тя не успяла да го познае - с множество рани и превръзки, и болезнено слаб - тежал едва 45 килограма. Семейството се опитва да заживее нормално, но психологическите травми от войната стават причина за разпадане на брака им. Карл умира 24 години след края на войната, а Марго избира да продължи живота си сама.