Достатъчно демократични и правови ли са устоите на държавата, има ли реално разделение на властите, доколко гражданите са овластени и оказват влияние върху управлението и неговия контрол - това са част от "истинските въпроси на прехода", обяви президентът Румен Радев в словото си на форума „30 години от промяната“, организирана по повод 25-ата годишнина на Фондация „Фридрих Еберт“ в България. 

Според държавния глава обаче отговорите не би трябвало да се търсят в числата и икономическите разчети, а "в обществените отношения, демократичните механизми, в правата, свободите и овластяването на гражданите".

Преходът ни отвори очите, че когато властта се отнема от гражданите и се концентрира в един тесен кръг хора, неизбежно този кръг започва да използва институциите, финансови и медийни инструменти, за да засилва своята власт и да изместват приоритетите от упражняване на власт в полза на гражданите към власт на тясно партийни и лични интереси", отбеляза Румен Радев.

Румен Радев повтори отново, че разделението на властите ерозира, когато парламентът е зависим от правителството и не може да го контролира, така както е заложено в конституцията.

„Когато корупцията, особено по високите етажи на властта, остава безнаказана, гражданите губят доверие в правовата държава. Когато управлението започва да става непрозрачно, безотчетно, безконтролно, когато се харчат и то колосални обществени ресурси, без или с фиктивни обществени поръчки, когато качеството не отговаря на изразходваните средства, тогава гражданите започват да губят доверие в управлението“, отбеляза Румен Радев.

Държавният глава изтъкна, че през последните 30 години е свършено и немалко – България е приела демократична конституция, направен е преход от планова към пазарна икономика, страната е постигнала две стратегически цели – членство в НАТО и ЕС.

„Успяхме да придвижим обществено-политическия живот в посока към демократично управление. Но целият този процес беше свързан с едни дълбоки, понякога съпроводени с катаклизми обществено-политическии промени и това бързо ни лиши от илюзията, че преходът е еднократен акт. Той се оказа сложен, многовекторен, дълбок процес, зареден с много енергия, с много надежди и очакване, но и с много превратности и разочарования“, посочи още държавният глава.

Президентът подчерта, цитиран от прессекретариата си, че за да се превърне България в нормална европейска държава с висок стандарт и качество на живот, сигурност на българските граждани, качество на обществените услуги, трябва да се осигури необратимост на демократичния процес. Нужни са силни, но прозрачни, отчетни и отговорни български институции и най-вече силно, свободно и инициативно гражданско общество, което да бъде овластено и да може да участва и в управлението, и в контрола, заяви той.