Президентът Румен Радев във вторник подписа указа за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор. Същевременно той обяви, че ще инициира обсъждания за промени в конституцията в частта, свързана с контрола върху действията на главния обвинител и мястото на прокуратурата.

 

Как експерти коментират действията на държавния глава?

На този етап сезирането на КС нямаше да промени положението с избора на Гешев

„На този етап на процедурата сезирането на Конституционния съд нямаше да промени положението с избора на Иван Гешев за главен прокурор, защото действията на съда имат решение занапред. Решението на президента да подпише указа на този етап е единственото възможно“. Това коментира по БНР Иванка Иванова от „Отворено общество“.

По думите на Иванова „големият проблем в България е, че има един кандидат, избран от колективен орган и потвърден от президента, зад който не знаем кой стои и кой носи в крайна сметка отговорност за политиката, която този главен прокурор ще прокарва“.

„Има причина, поради която от „Отворено общество“ казваме, че нашата процедура е уникална, не защото е много добра, а защото предвижда много висока степен на привидна прозрачност. И защото предвижда много голям кръг от критерии, заложени в закона, на които трябва да отговаря кандидатът за главен прокурор“, добави тя.

Иванова определи като "безпрецедентно действие на президентската институция" решението на Румен Радев за широк обществен дебат за промени в Конституцията и за желанието му да покани академичната общност, парламентарно представените партии, институции, професионални сдружения и граждански организации:

„Това е крайно необходимо, защото в сегашната популистка ситуация, в която политическите сили не желаят да се ангажират с никакви действия по отношение на реформата в прокуратурата, президентът е единственият, който остава инвестиран с много голяма демократична легитимност да повдигне тези въпроси и да се стигне до някакво виждане. Той сам няма да е в състояние да прокара конституционни промени, но е много важно поне да домакинства един форум или поредица от срещи, на които поне могат да бъдат изчистени опциите“.

Спази духа и буквата на конституцията

"Президентът спази духа и буквата на конституцията. Не съм и очаквал друго. Това, което се случи, е очаквана развръзка на дългата процедура за назначаване на главен прокурор, проточила се излишно твърде много във времето", смята юристът и бивш конституционен съдия проф. Пламен Киров. 

Според него Румен Радев е запазил позицията си, че е хубаво да има алтернативни кандидатури при един такъв избор. Както и позицията си да не се изказва по професионалните качества на кандидата.

"Държавният глава има непосредствена демократична легитимност, тъй като е пряко избран. По Конституция той има функции на арбитър между властите. Съвсем на място той постави някои основни проблеми, както той ги вижда, в бъдещата работа на новия главен прокурор", каза професорът по конституционно право по"Хоризонт".

Той коментира и необходимостта от дискусия за промени в Конституцията:

"Това, че президентът би инициирал такъв дебат, не е лошо, по-лошо щеше да бъде, ако той беше забавил прекомерно издаването на указа (за назначаване на новия главен прокурор - бел.ред.) и беше сезирал Конституционния съд с един ненужен спор за това как трябва да се тълкува чл. 129 на Конституцията, относно процедурата, по която работи ВСС".

Конституционните му правомощия му позволяват да направи само това

Според Димитър Марков от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) президентът е постъпил правилно, но с действията и с изявленията си от днес той е показал, че неговата позиция е една, но конституционните му правомощия му позволяват да направи само това, което е направил до този момент, и да не прекрачва червената линия на изкуствено създаване на напрежение - чрез методи, които по принцип законът му дава.

"Това, което Радев посочи като критики към прокуратурата, са критики към самата институция, а не към главния прокурор - сегашен или бъдещ. Изборът на Гешев само даде повод на президента да ги огласи", онбеляза той.

Според него дебатите за промени в Конституцията се водят от дълго време и общото във всички периоди е ясната липса на политическа воля те да се превърнат от обществени в парламентарни дебати.