Подход към по-голяма децентрализация на местната власт и създаването на фонд "Северозапад" поискаха от БСП по време на обсъжданията по проекта за републиканския бюджет за 2020 година. Заседанието продължи няколко часа, в които преобладаваха основно идеологически спорове около начина, по който трябва се харчат държавните средства. Това, което успяха да свършат днес депутатите, беше да приемат бюджетната рамка, без особени измения в предложения от управляващите вариант, както и бюджетите на няколко отделни министерства. 

Една от големите интриги при гласуването беше разрешена - парламентът все пак даде допълнителни 5 млн. лв. за повишаване на заплатите на социалните работници. Предложението за ръст от 15% (бел. ред. - 15% над 10-те процента, които те така или иначе ще получат с увеличението на заплатите на всички работещи в бюджетната сфера) беше направено между двете четения от Дора Янкова и беше подкрепено на бюджетна комисия от бившия вече социален министър Бисер Петков.

Няколко часа по-късно неговата оставка беше поискана от премиера Бойко Борисов. Неофициално се смята, че тя е поискана и заради тази промняна, срещу която се обявяват от Министерство на финансите. Допълнителните средства обаче ще дойдат от преразпределение на вече разписаните суми, които ще получи социалното министерство.

Това, че ГЕРБ прие предложението на БСП толкова изненада социалистите, че лидерът Корнелия Нинова поиска думата и специално благодари на управляващите:

"Случи се нещо, което много рядко виждаме в тази зала, откакто сме заедно. Искам да поздравя управляващите от ГЕРБ и Обединени патриоти, че проявиха разум и подкрепят нашето предложение."

Иначе - очаквано спорът беше основно между ГЕРБ и БСП. Според предложенията на Министерството на финансите през следващата година държавата планира да събере и изхарчи общо 46,8 млрд. лв.

Увеличението на приходите спрямо тази година се равнява на около 3,3 млрд. лв., които би трябвало да дойдат от повишените постъпления от данъци и осигуровки, както и от добрите прогнози за ръст на икономиката. Планираният държавен дълг бележи двоен ръст спрямо предходните две години и ще достигне до нови 2,2 млрд. лв. 

В разходната част най-много средства се залагат за социално осигуряване, подпомагане и грижи - 14,8 млрд. лв. Следват икономическите дейности (7,8 млрд. лв.), здравеопазване (5,7 млрд. лв.), отбрана и сигурност (5,3 млрд. лв. общо), образование (4,8 млрд. лв.).

Парите за трансфери към общините достигат 4,2 млрд. лв. 

За първи път от години - през 2020 година републиканският бюджет ще бъде балансиран, тоест без излишък или дефицит.

Дебатите преминаха в отработеното през послендите години русло - БСП аргументира своя алтернативен бюджет, който внесе като предложения за изменения между двете четения на закона за бюджета, а управляващите - по-скоро с неучастие в дискусията, не приемаха идеите на социалистите. 

Очаквано - БСП поиска повече пари за повечето пера, пресметна, че МФ отново залага по-малко приходи, отколкото може да събере и така си генерира излишък, който може да харчи в края на годината без санкцията на парламента - с постановления на Министерския съвет. Освен това социалистите поискаха прогресивен подоходен данък, диференциирано ДДС за храни и лекарства и обвързването на бюджета с икономическия ръст на страната.

На обвиненията в подценяване на приходната част отговори лично министърът на финансите Владислав Горанов. Според него това, за което говори опозицията, било преизпълнение на приходите над разходите, а не бюджетен излишък. Той изчете статистика, която, според него показва, че преизпълнението на приходната част през последните години е била в размер малко над 1%. 

"Ние не сме нарушили нито един закон, не сме изхарчили незаконно нито един лев, нито една стотинка, нито една десета от стотинката. Този бюджет е консервативен и пази стабилността. Все пак в Министерството на финансите работят по-добри експерти, от в която и да било централа", посочи Горанов.

Накрая той пресметна, че ако всички предложения на БСП бъдат приети, то те ще костват на централната хазна 4,5 млрд. лв. 

Едно от интересните предложения на БСП между двете четения беше това за по-голяма децентрализация на местната власт. Предложението е изненадващо, защото това е способ, използван по-скоро от десни политически сили. Червените предлагат 1/5 от данъка върху доходите на физическите лица да остава в общината и така да се финансират инфраструктурни проекти. Предложението не мина в рамката на бюджета. 

Освен това от БСП предлагат и създаването на фонд "Северозапад". Според социалистите той трябва да разполага с бюджет от 300 млн. лв. и да подпомага развитието на региона, който остава сред най-бедните в целия ЕС. Очаквано - предложението беше отхвърлено. 

Имаше още едно отхвърлено предложение - този път на ДПС - за повече капиталови разходи за общините за рехабилитация на пътната мрежа.

Депутите отхвърлиха и искането на Висшия съдебен съвет (ВСС) за повече пари през новата година. Така цялата съдебна власт ще получат малко над 770 млн. лв., а не исканите 860 млн. лв. Предложенията на МФ бяха отхвърлени от ВСС още в края на октомври на заседание на Пленума. Желанията на ВСС не бяха подкрепени и от ресорния министър - този на правосъдието Данаил Кирилов. 

Рекорден ще бъде бюджетът за отбрана. Той ще надхвърли 2% от брутния вътрешен продукт, каквото е и принципното ни задължение към структурите на НАТО. Сред най-големите разходи през следващата година на министерството, ръководено от вицепремиера Красимир Каракачанов, са проектите по закупуването на бронирани машини за пехотата и за нови патрулни кораби за флота. 

Простичко казано - до момента няма кой знае какви промени в предложения от МФ проект на закона. Не се предвиждат никакви генерални реформи, ситуацията остава същата с данъчните закони и разходната рамка. 

Заседанието по приемането на бюджета на Републиката ще продължи и утре.