Загубата на вода при общественото водоподаване за 2018 г. е 56,4% от цялото водоподаване. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес, което съвпада с бедственото положение в Перник. Разликата с предходната година обаче е символична - тогава загубите са били 56,8 на сто. 

От загубените 499 млн. куб. метра вода, най-много за загубите пи транспорта й - тоест реалните загуби. Те е оценяват на 425.6 млн. куб. метра.

След загубите, най-голям дял във водоподаването имат домакинствата - 28,6% от общественото водоподаване, следвани от "други потребители" - тоест промишленост и напояване - 11,2 на сто. Нефактурираната подадена вода е 3,8%.

С обществено водоснабдяване е свързано 99,5% от населението в страната, като средно на ден човек потребява 99 л, като данните се покриват с тези за предходната година. Над средното за страната е потреблението от домакинствата в Югозападния район (118 л/чов./ден.), а най-ниско - в Североизточния район (85 л/чов./ден.). Най-много вода потребяват столичани - 126 л/чов./ден, както и гражданите в Благоевградска област - 117 л/чов./ден. Най-много вода пестят в област Търговище - където средното потребление на ден е 69 л на човек, и Сливен - 70 л. 

Перник, който сега бедства, през 2018 г. е в челната четворка по дневно потребление на човек, сочат още данните. 

С режим на водата през 2018 г. е живял 1,1% от населението в страната, като недостигът е бил предимно сезонен. Най-засегнати са били областите Габлово, Търговице и Сливен, коеко кореспондира и с данните за ниското на фона на останалите части на страната потребление на човек. 

Данните на НСИ показнат още и каква част от водния ресурс в страната за какво се използва. В графиката за структура на използваната вода по основни дейности през 2018 г. първенец по употреба на ресурс е енергетиката - за охлаждане - делът е 78 на сто. Тези води се осигуряват предимно от собствено снабдяване и след употреба обикновено се връщат обратно във водоизточника.

В класацията следват "други дейности" с 8,4 на сто, домакинства и услуги - със 7,3 на сто и напояване - 6,4 процента.

От НСИ отчитат още, че през 2018 г. в страната са иззети 5 425 млн. куб. метра пресни води, което е с 4,1% по-малко, отколкото през 2017 г. Най-значимо е намалението на иззетите повърхностни води (4,3%), които съставляват около 90% от иззетите пресни води. Регистрираният спад се формира основно от намаляващото черпене на вода за охлаждащи процеси в енергетиката и за сектор „Селско, горско и рибно стопанство“. Спад се отчита и при добитата вода от подземни източници - с 2,6% спрямо 2017 г. основно за целите на общественото водоснабдяване (ВиК), показва още статистиката.

И през 2018 г. с най-голям дял от водовземането е сектор "Индустрия" - със 70,7 на сто, следван от ВиК сектора - 15,5%) и „Селско, горско и рибно стопанство“ - 13,3%. За производството на хидроенергия допълнително са преработени общо 26 млрд. куб. метра сурови води, което е с 45,2% повече от предходната година

Общата дължина на водопроводната мрежа на ВиК през 2018 г. е 74 731 км, от която новоизградена - 115 км, а реконструирана или подменена - 411 километра.

През 2018 г. в страната са регистрирани 170 действащи селищни пречиствателни станции за отпадъчни води, от които 108 са с капацитет над 2 000 еквивалент жители. Преобладаващата част от станциите са с вторични методи на третиране и допречистване с азот и фосфор. Общата дължина на канализационната мрежа на ВиК е 11 967 км, като новоизградената е 155 км, а реконструираната - 28 километра.