Късен следобед. Дошло е време за всекидневното предаване на радио „Свободна Европа“. ВЕФ-ът е върху кухненската маса, антената му е разпъната. Децата са изпратени в другата стая, прозорците са затворени, за да не чуват съседите. Сигналът на моменти е прекъсван от стържене в ефира. Понякога дори думите не се различават...

Позната картина в голяма част от българските домове в годинте преди падането на Берлинската стена. Западните радиостанции, които излъчваха на български език, бяха единствената различна гледна точка, достъпна в онези години. И разбира се, това не се харесваше на партийното и държавно ръководство и неговият верен юмрук – Държавна сигурност.

Комисията по досиетата издаде специален сборник „Държавна сигурност и „вражеските“ радиостанции“, който разкрива как тоталитарната власт се е опитвала да противодейства на информационната студена война. Премиерата на сборника е днес в Софийския университет, а всички документи предстои да бъдат публикувани и на сайта на комисията.

Така ще можем да прочетем, че ДС е наричала работещите в тези радиостанции по два начина - И.Р. и В.Е. Политическата полиция винаги е обичала съкращенията – И.Р. идва от „изменник на родината“, а В.Е. - от „вражеска емиграция“. Комисията по досиетата е открила в архивите документи за 20 радиостанции, но сборникът се фокусира върху шестте най-значими от тях - "Горянин", "Христо Ботев", Би Би Си, "Свободна Европа", Дойче веле и "Гласът на Америка".

Държавна сигурност е виждала заплахата от радиостанциите в няколко направления – „да ерозира социалистическия и обществен строй, да разложи морално и политически народа и да реставрира буржоазно-капиталистическите порядки“, обясни пред БНР Екатерина Бончева от комисията.

„На тези радиостанции се приписва всичко възможно най-лошо в държавата, включително извършването на престъпления, с тях се обясняват много криминални деяния. Но това е общата характеристика – че те са вражески, че те са вредни, че те са заплаха“, допълни Бончева.

Тя обясни още, че противодействието е било чрез заглушаване, проникване с агентура вътре в редакциите и дискредитиране.

„Целта на ДС е била не само вербуването на агентура, но и разложението – т.е. пускането на слухове, което е техен основен подход. Насъскването на хората един срещу друг“, обясни Екатерина Бончева.

Заглушаването е било или селективно, или пълно. Например Би Би Си е била оценена от ДС като „по-добронамерена“ и затова е била най-малко заглушавана. По време на събитията в Прага през 1968 година обаче и там са предприети активни мерки. Офицерите от ДС са наричали редакцията на Би Би Си „Бърлогата“ и именно така са нарекли литерното дело за радиостанцията.

Публикуваните документи разкриват, че във „вражеските“ радиостанции е имало вербувани агенти от ДС, но това не се е отразило сериозно на дейността им.

„ДС не е успяла в тази си мисия по никакъв начин да затвори устата на свободния печат и свободното слово“, смята Бончева.

В книжното тяло на сборника са публикувани 115 документа, а онлайн ще бъдат достъпни 228. Подборът е направен от служебния архив на Министерството на вътрешните работи и от архива на Националната разузнавателна служба (Първо главно управление на ДС).