Кухнята им е две тухли „четворки“. Понякога палят огън между тях, колкото да сварят яйца. Но гледат да не е често, защото не обичат да дразнят съседите. Които пък на свой ред съвсем правилно протестират, че между блоковете се „готви“ и се вдига пушек.
Зимата на 2014/15 ще е осмата за Наско – ако е жив и здрав, - която ще посрещне в трафопост на ул. „Крум Кюлявков“ в столицата. Всъщност не дори в, а пред трафопоста. Тук живее.
Да влиза вътре? „Не ми и трябва – тука съм си най-добре“. „По-добре по трафопостове, отколкото да крадеш“, философски го подкрепя и другарката му в живота (и в леглото, което е на открито при 4 градуса) Евгения. Личи ѝ, че може би някога, много отдавна преди старта на този начин на живот, е била красива жена. Сега цялата ѝ суета се е свела до два пръстена от тенеке.
Освен общата „спалня“ на открито ги обединява това, че са от Летница, Ловешко.
Историите нататък са класически. Наско бил шофьор, сега е бивш шофьор и настоящ ценител на евтиното вино. Преди много години майстор го подлъгал да дойде в София, уж че ще му намери работа. „Срам, не срам – работех в „Младост“ и не се оправях въобще в града“, казва ни. Е, сега поне се оправя брилянтно – знае всички контейнери в целия град и в кой какво да очаква, че има.
Казва, че трудно връзват по 10 лв. на ден от хартия и пластмаси, но не го устройва и да си възстанови книжката: „Виж колко шофьори чакат за работа. Ако имаше работа, щях ли да съм тука?! Седим си, пием си, минем – обиколим, изкараме по някоя стотинка...“
Подавам им едно вино от 2,50 лв. и към нас потичат благословии...
И двамата са българи, това казахме ли го? И речникът им е доста по-богат от цялото им имущество на този свят – дюшек, бутилка и няколко парцала.
„Аз си признавам откровено – нито ме е срам от тебе, нито нищо - намесва се Евгения. - Отивам, събирам кашони, хартия, желязо и издаваме. Има моменти – не ме е срам, - когато не мога да си изкарам, сядам и си прося.“
Има забележки към социалната политика:
„Дали ще е Бойко Борисов, дали ще е тоя-оня, това е безразлично. Толкова изоставени къщи има! Да вземат да подсигурят там 2-3 къщи, независимо колко ще са - нашата държава толкова ли е изпаднала, че не може да ги подсигури?! На 3-4 къщи да направят един ремонт – колкото и да сме клошари, все пак един-два-три лева ще закърпваме, колкото да си плащаме да спим.“
Дума не продумва за без пари, навита е на наем, с който да подсигурят клошарите.
Тя пък е била арматурист монтажник в Домостроителен комбинат 1. Умее да връзва „панели, колони всичко“. Има и дъщеря в Хасковско, зетят я харесва и няма против, ама отиде за ден-два и ѝ стане неудобно – не може да им седи вечно. „Как да ви го кажа“, говори ми на Вие...
Някога женен е бил и Наско. И двамата имат дори внуци, но те са в „надземния" свят - далеч от този на трафопоста и бутилката вино в 9 сутринта.
Дори не са ги и обирали цигани – за разлика от повечето други клошари. Защо ли – защото нямат наистина нищо. Освен голите си души. Замислям се какво ли им е останало всъщност. Май едното достойнство.
„Скъпи, ще ми дадеш ли една цигарка?“, пита дамата в компанията вече на "ти".
Наско пак се връща назад във времето – че е тук откогато „през 1990 г. запалиха Райхстага“, смее се... Има предвид Партийния дом, разбира се. Започва вече да разваля артикулацията, защото нашето вино няма да му е първото - заварили сме го с някакво в пластмасово шишенце. Остава само летнишкият мек говор:
„Нье мъ командва никой! Когато искам, пия си пиенето, ставам и заминавам!“
Интересуват се от коя медия сме и кога ще ги покажем.